http://www.vbox7.com/play:730aeac5

Виновни до доказване на противното са българските журналисти. Вярно, че след всяка среща винаги има някой, на който да сме криви. Един път ни плюе публиката все едно журналистите са с екипи и играят “ганкиното” на терена. След срещата не сме симпатични на играчите, че задаваме въпроси, от които ги боли. На треньорите не можем да угодим, защото все има някои , който дълбае след поредното “Стана един хубав мач за българските стандарти”. Президентите са бесни, защото сме им накривили шапката. И дотам. За хубаво или лошо-тези журналисти почти ги няма. Много от нас не са репортери, а отразители. Отварят си тефтерчето и пишат “1:0 –Апостол Попов, жълт картон-Тимонов, смяна в 67 минута”. Някои идват на срещата ,защото трябва да си запълнят страницата или 5-те минути. Други искат да си вземат мижавите /в повечето случаи/ хонорарчета, трети-ей така за престиж. Хората ни плюят, а ние си мислим,че вали. Гонят ни от пресконференция, отказват ни информация-ние мълчим като Левски пред турския съд. И всеки път гледаме-помия след помия. Един посмее да напише или изкара нещо, натиснат го-завираме се още повече в хралупите. Гледаме помия и след помия и не ни пука. Ни дума, ни вопъл, ни стон- вместо да говорим, да информираме /нали тови ни е работата/ ние си шушукаме преди мача, че ще завърши 5:0. “Един луд” Сашо Диков 30 минути преди началото пак не си е “пил хапчетата”-смеят се някои от нас. А този “лудия” апелира” Моля ви,Ботев и Беласица не завършвайте 3:0 на полувремето, 5:0 краен”. А след края, когато треньорът на Ботев ни скастри като майка детето си какви са тия приказки за уговорки всички си врътнахме....микрофоните и диктофоните и спряхме с въпросите. След срещата някои от нас предпочитаха да питат “Какво мислите за следващия мач със Славия” ,отколкото да ги зачаткаме играчите на Ботев защото играха докато вкараха 5 гола, а после спряха. Гостите от Беласица се направиха на тапи и подминаваха с условието, че имали забрана да говорят. Иначе през цялата среща вратаря на Ботев трябваше да сложи една табела “Не газете тревата!”, че да има какво да пази. И ние се съобразяваме с ембаргото , защото сме едни такива добрички. Спряхме все пак вратаря на Беласица, ама даже и не му зададахме неудобния въпрос. Защото вече се примирихме с помията. А двамата или трима луди, които се осмеляват все още да питат ги гледаме презрително, защото всеки си мисли, че е най-великия и неговият въпрос е най-невераятно добрия. Да ,ама не. Питаме глупости, отговарят ни се глупости и си траем в очакване на “заплатките” . Затова и ние също сме виновни за буламача Ботев-Беласица. Сраснали сме се с простотията на терена и не можем да излезем от отвърд инфантилните си понякога въпросчета. Ако обаче всички питаме гласно и много пъти, ако започнем да се уважаваме един друг, ако спрем да бъдем нечия подлога може и нещо да се промени. Вярно може и нищо да не стане, но не сме ли длъжни да опитаме. Ей така за разнообразие да кажем нещо, което цяла България вижда. Ще ми кажат ,че трябва да се борави с доказателства. И ще са прави тези хора, но ако се говорят истински и верни неща може някои да се стресне. И да спрат да се правят толкова очевидно някои неща. 
коментар:Ралица Господинова