ЗА ФИЛИБЕЛИИТЕ И КЮВЛИИТЕ

 Преди месец-два една новина обиколи всички медии. Става дума за „най-скъпата българска марка”, показана на филателното изложение в Панаирното градче.

За тази марка, известна като „Обърната конница”, знам поне от времето на посещението на Никита Хрущов в Америка.

Не помня точно годината – някъде към края на 50-те беше, но марката, изобразяваща „най-големия приятел на българския народ” на американска земя, беше една от първите в първия ми класьор. И като всеки млад филателист се интересувах има ли по-скъпа марка от тази.

„Има – каза баща ми,- най - скъпата българска марка се  казва „Обърнатата конница”.

Така че сега подминах новина номер 1 от филателното изложение –  коя е най-скъпата марка знаех поне от 50 години, докато не чух – мисля, че беше по Радио Пловдив, нещо, което и за мен си беше новина.

Сгрешеният тираж на марката с обърнатата картина е бил само един лист. И този лист съдбата изпраща в пощата в Кючук Париж. Оттам марките, за които още никой не подозира каква цена ще достигнат, поемат дългия си път – около 30 остават в България, останалите достигат различни точки на света.

Отдавна е доказано, че всичко значимо в нашата история, тръгва от Пловдив!

Ето, и най-скъпата марка тръгва от нашия град – и то специално от Кючука.

И още нещо – вгледах се в един от екземплярите на „Обърната конница” – на него имаше пощенско клеймо. На клеймото освен „Пловдив” можеше да се прочете и „Filipo…”.

Очевидно през 1911 година, когато е пусната марката, поне пред лицето на света градът ни се е представял и с едно от историческите си имена. Което обяснява жизнеността на  нарицателното име  „филибелии”.

Това име обаче е само част от днешния генетичен код на града.

Дълбоко в съзнанието ми стои запечатано едно телефонно обаждане на Живко Железаров от Капана, който с гневен тон обяви в телевизионния ефир, че такова нещо като „пловдивчани” няма.

Реално имало две отделни категории жители на града:  „филибелии” и „кюлии”!

Митко Костов от Мараша уточни скоро, че се казва „кювлии”.

А бате Емо от Кършияка твърди, че е правилно да се казва „кюнлии”.

Според познавачи на балканските езици писмено се пише „кювлии”, но в разговорната реч „в”- то изпадало.

Ще се придържаме към писмената форма. И така кювлии – което означава селяни. Тоест пришълци. Подтекстът е, че тези хора не могат да се представят като истински жители на вековния град.

Макар че съм роден в Пловдив и никога не съм му изневерил, не съм от тези, които са склонни да делят пловдивчани на хора първа и хора втора категория.

 В крайна сметка този град са го направили български не Крум, Симеон и Калоян, не царе с корона на главата и с меч в ръката. Побългарили са го окончателно  кювлиите от Копривщица и Клисура. Будни жители на тези селища тръгват към града през първата половина на 19- век, но не да търсят поминък, а да правят бизнес.

Техните родни места вече са били тесни за размаха на начинанията им, а подбалканските пътища са били опасни за търговията.

Тук те умножават богатствата си, но не забравят да дадат своята лепта за училища и църкви.

И много скоро Филибето става „първата планета на българското Възраждане”, както признава Любен Каравелов. Макар че литературният класик не е особено възхитен от живота тук. Но за това ще разкажем по-нататък.

Познавам пришълци, които посветиха живота си на Пловдив. Познавам и коренни пловдивчани /не смея да ги нарека филибелии/, които са бетер най-лошите кювлии.

Очевидно става дума не толкова  за произход, колкото за състояние на духа.

Следите от душевните кювлии са навсякъде – мръсотията, занемареността, желанието да се прецакат съгражданите, да се открадне общинска собственост…Може ли нещо такова да извърши един истински филибелия?

Никога!

Филибелиите строят, кювлиите рушат и се подписват върху развалините.

Кой разруши Аптека Марица?

Кой бутна подареният от Кудоглу Дом на благотворителността?

Кой открадна детските ясли и тютюневите складове – дарение от същия Кудоглу?

Кювлиите!

Впрочем Кудоглу не е роден в Пловдив, но е истински филибелия.

А рушителите и грабителите може да са родени и на пъпа на града, но душата им е кювлийска.

Истинският филибелия не ламти за власт. Той е аристократ на духа. Може би затова повечето от управниците ни идват от някъде другаде. Но как може да се управлява един град, след като не познаваш  душата му? И не искаш да я опознаеш?

Съвсем скоро нашите общински съветници гласуваха почти единодушно / с 1 глас против/ Гроздовият пазар да се прекръсти на площад „23 септември”.

Още си питам – дали сред 50-те градски старейшини нямаше поне един, който да познава историята на този площад? Да си спомня Агенцията с автобусите? Да не съобрази, че ако трябва да се слага там паметен знак, това трябва да е нещо, свързано с Шнитер?

На сесията нямаше въпроси. Съветниците за секунди вдигнаха ръка -  и зачеркнаха Гроздовия пазар от картата на града.

И тогава се попитах – какви хора сме избрали всъщност?

Филибелии или кювлии?

 
Поредицата "Особености на филибелийския характер", списвана от Евгений Тодоров, излиза всеки петък в пловдивския вестник "Акцент"