Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2008 13:34 - ОСОБЕНОСТИ НА ФИЛИБЕЛИЙСКИЯ ХАРАКТЕР - пети епизод
Автор: potv Категория: Новини   
Прочетен: 706 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.12.2008 13:35


            

               ТАЙНОТО ПОСЛАНИЕ НА ЛУКИАН САМОСАТСКИ

 

„- Това е най-големият и най-красивият от всички градове!

- Отдалеч блести красотата му и една голяма река тече съвсем близо до него!”

Така си говорят  Хермес и Херакъл, а богинята Философия слуша почтително.

Тримата се реят над филипополските хълмове като представители на мултинационална компания, която търси къде да стъпи и да инвестира.

Репликите, които повече от 30 години бръмчат в главата ми, са е излезли изпод перото на  Лукиан Самосатски в средата на втори век.

30 години  един въпрос ме мъчи денонощно: защо боговете не са слезли на някой наш сиенитен хълм и не са се установили завинаги тук – за да заживеят сред ослепителната красота на града ни, а са се върнали на Олимп. Хвърлили ей-така един-два комплимента и ресто на юг.

С какво Джендема или Бунарджика са по-лоши от Олимп?

Отново разлиствам последните две книги за пловдивската история, за които писах последните седмици – „История на античния Филипопол” от инж.Димитър Костов и албума „Филипол” от Мимо Райчев и Елена Кесякова и такъв местен патриотизъм ме изпълва, че на моменти усещам как ще се пръсна. Или поне ще полетя.

Мисля, че успях да заразя с този патриотизъм и председателя на Общинския съвет Илко Илиев, който като разгледа албума и видя как е изглеждал града навремето, въздъхна дълбоко. Може би защото е роден в София, а там такъв албум не могат да направят.

Та г-н Илиев обеща много неща – за да може най-впечатляващите картини от този албум да стигнат до всички пловдивчани. Така че още много хора ще могат в скоро време да си помпат самочувствието – и нищо чудно в един момент да литнем вкупом и като Хермес, Херакъл и Философия да погледнем отвисоко „как блести красотата” ни.

Защото погледнато отблизо нищо не говори, че човек се намира в „най-големия и най-красивия от всички градове”.

Започнах да препрочитам дума по дума написаното от Лукиан, за да открия някакъв скрит смисъл, някаква ирония може би. Все пак той е бил сатирик, а не платен журналист.

И, о, чудо! Най-накрая открих разковничето. Пътят към истинския смисъл.

Тъй като диалозите на Лукиан ги знам от години наизуст, винаги когато съм ги срещал препечатани някъде, просто съм ги прескачал.

В книгата на Димитър Костов обаче класическият цитат ми се стори малко по-дълъг.

Започнах да чета ред по ред и открих едно изречение, което цитиращите Лукиан уж случайно изпускат. То се намира между двете цитирани в началото реплики и гласи:

„ТОВА Е ФИЛИПОЛОЛ. ТУК ИМА МНОГО ЗЛАТО И СРЕБРО И МНОГО МОШЕНИЦИ!”

Хвалби, хвалби, и един шамар накрая.

Започнах да търся по-стари издания и стигнах до хипотезата, че гръцката дума, преведена като „мошеници”, е по-близка по корен до днешната „далавера”.

Всеки в този град иска да е в далаверата, но без да бъде мошеник.

Сетих се как преди десетина години в Пловдив беше дошла голяма делегация от най-голямата швейцарска банка – хората ни оглеждаха и вероятно искаха да инвестират.

Тогавашното градско ръководство ги беше поканило в „Ритора”, вдигаха се тостове, гостите хвалеха красотите ни досущ като съвременни лукиановци, докато в един момент в банкетната зала настъпи паника.

Оказа се, че току що бяха откраднали служебния Мерцедес на областния управител Антон Антонов. Под носа на десетки чакащи шофьори и охранители.

Очевидно това не беше криминална кражба.Просто някой изпращаше по този начин съобщение на банкерите – „няма смисъл да преговаряте с властта в този град, тя не може да опази даже колите си. Преговаряйте с нас, далавераджиите, тъй като властта е наша. Наше е златото и среброто”.

Щвейцарците даже не куснаха от баклавата, поднесена за десерт,  и набързо се ометоха.

Обратно към финансовия Олимп. Не съм чул да са стъпили в града ни повече.

Да си припомним великата епоха на „пловдивските игри”.

Не може да се пише история на Прехода и да се прескочи този епизод.

Колони със софийски коли пътуваха към нашия град – дребни шопски тарикати носеха парите си с надеждата, че ще изкарат някой лесен лев от Филибето.

След това горчиво плакаха.

Това беше романтичното време на пловдивската далавера.

Пловдивският пример намери последователи. Питателна почва за далавера има навсякъде в България. Защото е пълно с балами.

Не случайно навремето е излизал вестник „Тарикатски глас” под мотото „Утрепете баламите, тарикатите сами ще умрат”.

В Северна България измислиха схемата с лагерите и ремъците, не знам откъде дойде модата на телефонните измами. Българинът кълве като гладна риба на всяка възможност за лесна печалба и не му пука от никакви закони и никакъв морал.

Едно нещо обаче трябва да признаем на софиянци. Става дума за модела „Софиянски”.

Някои казват, че той е дал тон на живота под тепетата и няма измъкване от него.

Но това е друга тема.

Да живее Филибето, да живее Лукиан!

 

 Продълженията на поредицата - всеки петък във вестник "Акцент"

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: potv
Категория: Новини
Прочетен: 3552215
Постинги: 2823
Коментари: 1206
Гласове: 1821
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031