2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 706 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.12.2008 13:35
ТАЙНОТО ПОСЛАНИЕ НА ЛУКИАН САМОСАТСКИ
„- Това е най-големият и най-красивият от всички градове!
- Отдалеч блести красотата му и една голяма река тече съвсем близо до него!”
Така си говорят Хермес и Херакъл, а богинята Философия слуша почтително.
Тримата се реят над филипополските хълмове като представители на мултинационална компания, която търси къде да стъпи и да инвестира.
Репликите, които повече от 30 години бръмчат в главата ми, са е излезли изпод перото на Лукиан Самосатски в средата на втори век.
30 години един въпрос ме мъчи денонощно: защо боговете не са слезли на някой наш сиенитен хълм и не са се установили завинаги тук – за да заживеят сред ослепителната красота на града ни, а са се върнали на Олимп. Хвърлили ей-така един-два комплимента и ресто на юг.
С какво Джендема или Бунарджика са по-лоши от Олимп?
Отново разлиствам последните две книги за пловдивската история, за които писах последните седмици – „История на античния Филипопол” от инж.Димитър Костов и албума „Филипол” от Мимо Райчев и Елена Кесякова и такъв местен патриотизъм ме изпълва, че на моменти усещам как ще се пръсна. Или поне ще полетя.
Мисля, че успях да заразя с този патриотизъм и председателя на Общинския съвет Илко Илиев, който като разгледа албума и видя как е изглеждал града навремето, въздъхна дълбоко. Може би защото е роден в София, а там такъв албум не могат да направят.
Та г-н Илиев обеща много неща – за да може най-впечатляващите картини от този албум да стигнат до всички пловдивчани. Така че още много хора ще могат в скоро време да си помпат самочувствието – и нищо чудно в един момент да литнем вкупом и като Хермес, Херакъл и Философия да погледнем отвисоко „как блести красотата” ни.
Защото погледнато отблизо нищо не говори, че човек се намира в „най-големия и най-красивия от всички градове”.
Започнах да препрочитам дума по дума написаното от Лукиан, за да открия някакъв скрит смисъл, някаква ирония може би. Все пак той е бил сатирик, а не платен журналист.
И, о, чудо! Най-накрая открих разковничето. Пътят към истинския смисъл.
Тъй като диалозите на Лукиан ги знам от години наизуст, винаги когато съм ги срещал препечатани някъде, просто съм ги прескачал.
В книгата на Димитър Костов обаче класическият цитат ми се стори малко по-дълъг.
Започнах да чета ред по ред и открих едно изречение, което цитиращите Лукиан уж случайно изпускат. То се намира между двете цитирани в началото реплики и гласи:
„ТОВА Е ФИЛИПОЛОЛ. ТУК ИМА МНОГО ЗЛАТО И СРЕБРО И МНОГО МОШЕНИЦИ!”
Хвалби, хвалби, и един шамар накрая.
Започнах да търся по-стари издания и стигнах до хипотезата, че гръцката дума, преведена като „мошеници”, е по-близка по корен до днешната „далавера”.
Всеки в този град иска да е в далаверата, но без да бъде мошеник.
Сетих се как преди десетина години в Пловдив беше дошла голяма делегация от най-голямата швейцарска банка – хората ни оглеждаха и вероятно искаха да инвестират.
Тогавашното градско ръководство ги беше поканило в „Ритора”, вдигаха се тостове, гостите хвалеха красотите ни досущ като съвременни лукиановци, докато в един момент в банкетната зала настъпи паника.
Оказа се, че току що бяха откраднали служебния Мерцедес на областния управител Антон Антонов. Под носа на десетки чакащи шофьори и охранители.
Очевидно това не беше криминална кражба.Просто някой изпращаше по този начин съобщение на банкерите – „няма смисъл да преговаряте с властта в този град, тя не може да опази даже колите си. Преговаряйте с нас, далавераджиите, тъй като властта е наша. Наше е златото и среброто”.
Щвейцарците даже не куснаха от баклавата, поднесена за десерт, и набързо се ометоха.
Обратно към финансовия Олимп. Не съм чул да са стъпили в града ни повече.
Да си припомним великата епоха на „пловдивските игри”.
Не може да се пише история на Прехода и да се прескочи този епизод.
Колони със софийски коли пътуваха към нашия град – дребни шопски тарикати носеха парите си с надеждата, че ще изкарат някой лесен лев от Филибето.
След това горчиво плакаха.
Това беше романтичното време на пловдивската далавера.
Пловдивският пример намери последователи. Питателна почва за далавера има навсякъде в България. Защото е пълно с балами.
Не случайно навремето е излизал вестник „Тарикатски глас” под мотото „Утрепете баламите, тарикатите сами ще умрат”.
В Северна България измислиха схемата с лагерите и ремъците, не знам откъде дойде модата на телефонните измами. Българинът кълве като гладна риба на всяка възможност за лесна печалба и не му пука от никакви закони и никакъв морал.
Едно нещо обаче трябва да признаем на софиянци. Става дума за модела „Софиянски”.
Някои казват, че той е дал тон на живота под тепетата и няма измъкване от него.
Но това е друга тема.
Да живее Филибето, да живее Лукиан!
Продълженията на поредицата - всеки петък във вестник "Акцент"
2. Спомени за Прехода в Пловдив
3. Блогът на Е.Тодоров
4. ИЗКУСТВО в множество измерения... Красимир Панайотов
5. Блогът на "Ася в страната на талантите".
6. Спомени за Пловдив
7. блогът на Ненко, един от нашите монтажисти
8. блогът на Цеко, още един от нашите монтажисти
9. Официален сайт на Мухите Винарки, блогът на Буч
10. ПОТВ във Facebook - станете фен !
11. Конкурс за Химн на Пловдив