Болен легна неуспелият кандидат за кмет Димитър Костов преди година – току след местните избори.

Докторите препоръчаха най-страшното лечение в случая: никаква политика повече!

Доскорошният общински съветник уж стана от леглото, но започна да линее.

Влошаването на състоянието му се виждаше отдалече. Само когато ставаше дума за някаква монета и нейната история /Костов е известен нумизмат/, се забелязваше някакъв живот.

Един ден подхвърлих на болния да събере историческите си познания, трупани през годините, и да напише книга за античния Пловдив.

След три дни бяха написани първите страници и човекът започна явно да се съживява.

Забравих да кажа, че за пръв път идеята бе обсъдена рано сабахлен в кафенето „Монтерей” – има такова и в Пловдив.

За разлика от софийския „Монтерей”, където – знаем – разговорите се въртят около това какво може да се вземе, в пловдивското едноименно заведение все по-често започна да се говори какво може да се даде. За Пловдив.

Миналата седмица книгата излезе от печат. Нейното пълно заглавие е „ АНТИЧНА ИСТОРИЯ НА ГРАД ПЛОВДИВ от най-дълбока древност до падане под османско владичество” от инж. Хаджи Димитър Костов.

Зачетох се в книгата и тутакси се поболях – сега аз.

Мислех си, че знам почти всичко за пловдивската история, но се оказа, че жестоко съм се заблуждавал.

Няма да се опитвам да ставам рецензент на книгата, само ще отбележа, че в нея освен описание на събития и личности има много интересни картини от живота на нашите далечни предци.

Дали „особеностите на филибелийския характер” не са се зародили още тогава?

Така например древните траки са изпращали своите мъртъвци  с радост. Защото се били отървали от мъките на живота.

А животът на траките съвсем не е бил толкова мъчен – напротив, бил е изпълнен с много вино и много жени.

То и днес ние се оплакваме постоянно от живота, но като се огледа човек – кръчмите пълни, девойки кършат снага.Как човек да иска да напусне мъките на този грешен свят?

Още няколко събития ми направиха впечатление последните няколко седмици.

Млади ротарианци от три пловдивски гимназии се събраха в Историческия музей, за да проверят какво знаят за Пловдив. Отдавна си мисля  -не е ли крайно време пловдивската история да влезе и в училищните програми?

Сред спонсорите на викторината видях общинския съветник Любозар Фратев, който подари на победителите по един екземпляр от изследването на Николай Генчев „Възрожденският Пловдив”. Тази книга е преиздадена със средства на самия Фратев. 
Онзи ден пък бе представена втората книга, спонсорирана от Фратев - "Когато Пловдив беше столица". За това събитие писахме поне на два пъти.
През юни ИК „Жанет 45” отново става домакин на станалия традиционен литературен фест „Пловдив чете”.

Директорката на Народната библиотека „Иван Вазов” Радка Колева сподели, че кметът Славчо Атанасов и председателят на Общинския съвет Илко Илиев са сред редовните читатели на исторически литература.

Може би са стигнали до важното откритие, че за да управляваш добре този град, трябва да познаваш неговата история.

След книгата на Димитър Костов пък аз се уверих, че трябва да се познава историята още от античността. Впрочем в тази книга се разказва и за някои непростими покушения върху останките от миналото ни. Дано има кой да извлече поука…

Та след всичко това си мисля, че е време кандидатите да ни управляват да се явяват на публичен изпит по пловдивска история. Да вземат пример от пловдивските ученици.

Не е работата само в това да знаеш кога Пловдив за пръв път е станал български и кога ще дойде президентът да държи реч за Съединението.

Трябва да се знае кой е създавал този град, не само кой го е рушил. Как са живели предците ни и за какво са мечтали. Независимо от това чии поданици са били.

Ако американската история може да се събере в един том, пловдивската би трябвало да е от сто тома. Но американците знаят наизуст посланията на своите първи държавници и първи граждани. И се чувстват отговорни пред тях.

Барак Обама също не пропускаше всеки повод да се изтъкне като продължител на делото на първите американски президенти.

Идват избори и си позволявам едно обръщение.

Уважаеми кандидати за пловдивски народни представители, имате още няколко месеца за самоподготовка.

Ако в библиотеката ви липсват „Паметник на пловдивското население”, „Пловдивска хроника”, „ Градът или между Изтока и Запада” и т.н., не губете време – тръгвайте по книжарниците или поне посетете Радка Колева.

А вие, филибелии, като усетите, че парашутисти и кювлии искат да представляват Пловдив в Народното събрание, хора, които не са играли джамини, не са яли татарско кюфте в „Тихия кът” и не помнят къде минаваше „двойката” - ресто бюлетината!

Очаквайте следващия епизод от поредицата на Е.Тодоров в петъчния брой на вестник "Акцент".