От година почти се води дебат за нуждата от паметник на Симеон Велики в Пловдив.

Инициаторите се вживяват в ролята на възрожденци от преди век - два – не случайно всички европейски  примери, които Славчо Атанасов даде днес в подкрепа на паметника, са от минали векове.

Противниците на паметника изтъкват различни аргументи, но тези аргументи  почти липсваха на днешния дебат в Общинския съвет.

Днес всичко се въртеше около парите.

Опозицията имаше съмнения, че за Симеон ще отидат доста общински пари, но след като Славчо Атанасов обеща, че всичко ще бъде от дарения, опоненти не останаха.

И хората от ГЕРБ клекнаха. Те изглеждаха като политици-първолаци, а Славчо Атанасов на този фон ни приличаше на Чърчил в началото на своя трети мандат.

Никой не спомена и дума за това, което висеше през цялото време във въздуха – ролята на силния човек в Пловдив Георги Гергов.

Припомняме, че той бе един от четиримата инициатори на идеята за такъв паметник, но в днешната си реч пред общинските съветници кметът на града просто прескочи името на Гергов. Като че ли беше мръсна дума. Или не искаше да подсеща опозицията, че дебат може да има и в тази посока.

Съветниците по едно време толкова се въодушевиха, че започнаха да се бъркат по джобовете, за да направят първите дарения. Макар на всички да е ясно, че само от дарения никога няма да се събере един милион. И то за Симеон.

На бизнеса  вече му писна да го използват за  ПР акции на управляващите, а когато поиска разбиране да се намали натискът върху него – особено в годината на очакваната голяма криза, вижда гърба на властта.

Ако все пак бизнесът даде пари за някакъв паметник, това ще бъде не за възвеличаване на Симеон, а за утвърждаване на друга линия в историята. Вероятно това ще бъде подкрепа за паметник на големия бизнесмен и дарител Кудоглу.

Така или иначе – остава Гергов. Но емблематичният бизнесмен все по-често предпочита плащанията му да минават през касата на Панаира, а не през джоба му. Както стана със закупуването на „Евроком – България”.

Единствен Любозар Фратев се сети за този ход и предложи да се забрани пари за паметника да се дават от фирми с общинско участие.

О, ужас! Целият план рухваше.

Съветниците обаче бързо се прегрупираха, за секунди беше направена точна аритметика и предложението рухна под лавината от „въздържали се” гласове.

Остана обаче още едно неизвестно. Дали Гергов и Панаирът имат 1 милион излишен.

Онзи ден видяхме Гергов в компания на БСП активисти вкл.дядо Николай да търси място за един много по-важен от партийна гледна точка паметник – на жертвите от войните. За него от години се борят стари партийни членове, които сигурно не могат да разберат защо трябва да се наливат пари в мелницата на ВМРО.

Най-смешното на днешната сесия беше да се наблюдават изпечени майстори на ограбване на общински пари да се правят на патриоти.

А позицията на Божана Апостолова, която работи за духа на този град, като никой друг, беше наречена от кмета на града ни „смехотворна”.

Впрочем май Пловдив заслужава всичко, което му се случва…

Хубаво е да се строят паметници,затова пловдивският бизнес да подкрепи идеята на ПОТВ за изграждане на паметник на Кудоглу,а пък Гергов и кмета да направят Симеон.Какво толкова.А после може да направи алея на българските владетели.