След много добри дни за българската демокрация тя най-после победи - окончателно и безвъзвратно.

Днес правителството доказа, че е истинско народно правителство и направи евалла на българския народ.

До онзи ден същото това правителство беше изпаднало под влиянието на разни десни манипулатори и се отказваше да даде на трудовите хора 6 почивни дни – от 1 до 6 май.

Днес народът обаче победи!

Правителството капитулира след като „работещите в различни сфери са изпратили писма с искане за сливане на почивните дни”.

Това е то социална /да не кажем социалистическа/ демокрация в действие.

Искат хората и им се дава.

Създаден е вече прецедент и колелото на историята вече не може да се върне.

Утре пенсионерите ще изпратят писма с искания за 1000 лева пенсия и  няма да има как да им се откаже.

След това учениците ще искат да им се пишат само шестици.

Затворниците – да има всеобща амнистия. И т.н.

Първият отказ за „сливане” на почивните дни дойде в резултат на опасенията, че ни чака криза.

Днес разбрахме, че криза няма да има – тя ще подмине България като малка гара и ще запраши към Цариград. Докато ние в това време си почиваме.

Някои сигурно ще заподозрат, че такива писма няма, а държавните чиновници просто са решили да си починат, както са свикнали, и са измислили хватката.

Тази хватка с писмата на трудовите хора впрочем съвсем не е нова.

През 1968-а съветските танкове не влязоха в Прага като окупатори – те бяха поканени с писма от здравите трудови хора.

Борис Велчев – член на Политбюро по времето на Тодор Живков, беше свален след като трудовите хора написаха много писма срещу един филм, чийто автор беше неговия син.

И т.н.

Та си мисля дали днешните истински автори на писмата за „сливането” не са били свидетели като деца на семейни разговори – за това как да помогнем на братския

чехословашки народ, как да прочистим партийните редици, как да затворим устите на враговете на народа и т.н.

Чули, запомнили, възпроизвели…

Да живее народната демокрация!

И приятна почивка.