Голям плач пада тези дни в медиите над предполагаемата предизборна листа на пловдивските социалисти.

Оплаква се нещо като нероден Петко. Или като нероден Гергов.

Социалистите идеалисти не щели да гласуват за олигарх. И за бивш симпатизант на СДС. Стройните редици се огъвали, още малко привържениците и противниците на Гергов ще се хвърлят един срещу друг в ръкопашен бой.

Пълни глупости. Както реши Партията на „Позитано” 20, така и ще стане.

Социалистите, включително и побелелите, са адаптивни – да не кажа друга дума, като всички останали партийни членове.

Гергов обяви категорично, че влиза в политиката. Тези дни уж казал, че се оттегля – поне от депутатската надпревара. Много не ми се вярва.

Гергов веднъж погреба мерака си да стане кмет, втори път замрази порива си за почетен гражданин, трето отстъпление би му дошло в повече. Най-малкото защото ще му излезе име на човек, който го е страх да влиза в битка, когато победата му не е предварително осигурена.  Което го поставя в по-лоша ситуация даже от тази на Захари Георгиев, който по принцип губи, но не го е страх от битките.

Трябва да признаем, че до този момент  стремителната партийна кариера на Гергов не е дирижирана само отгоре, тя е подкрепена и от долу.

Слуховете говорят, че една цяла партийна организация от Кършияка срещу няколко почерпки е загубила класовата си непримиримост.

Какво му струва на Гергов да организира серия банкети в „Санкт Петербург”? Или серия почивки в „Слънчев ден”?

Че да не би в градската организация да избухна въстание, след като БСП влезе в управлението заедно с ВМРО и Атака?

Важна е крайната цел – властта. Пред средствата можем да затворим очи.

Освен това Гергов си е не по-малко пловдивчанин от Тодор Петков, примерно, който е от Дюлево – Пазарджишко. Да не говорим за Орешарски.

Освен това не се знае дали на един следващ етап около сегашния финансова министър може да се размирише така, че да омирише цялата партия.

Нека не забравяме как СДС го изхвърлиха след една среща с Васил Божков - Черепа. Да не забравяме как се сражава той за Мургина – респективно за потулване на едни източени няколко милиарда. И накрая – Орешарски се оказа, че стои и зад поредната съмнителна сделка на Ирен Кръстев.

На този фон Гергов е истинска Майка Тереза.

Освен това при едно успешно изстрелване към софийските коридори на властта собственикът на Панаира няма да има време за повече провинциални сделки под тепетата. От което и градът ще се умири. И местните управници ще се успокоят – вече няма да има нужда да се раздират от вътрешни борби: да угодят ли на Гергов или не. И то на каква цена.

Така че, пловдивски социалисти, не се колебайте – точният човек е пред вас.

 

 

 

Скъпи социалисти от Пловдив, не режете клона, от който падат парите. Ще останете и без власт, и без пари за пенсионерските ви почивки на море и санаториуми.

За по-сигурно, нали Евгений? Зер кой не е ял от онези, държаните пари, формирани от данъците на всички ни, включително и на постните дедовци от БСП.