Днес погледнах в един магазин какви бонбони продават. Съвсем нови, напълно непознати. Даже лукчета нямаше. Само „Кръц-Кръц” от познатите имена. Никога не съм бил голям любител на бонбоните, сигурно написаното ще бъде непълно – така че ,който помни повече, да допълня. Започвам с насипните бонбони. В началото на 70-те години те се продаваха на едро в найлонови торби по 5 килограма, а 5 торби се събираха в шперплатов сандък. Сандъкът беше закован и трябваше тесла, за да се отвори. Освен „Кръц - Кръц” класика в жанра бяха лукчетата. Още ги има, но не навсякъде. Имаше и едни светлокафяви бонбони, „млечни” ли им викаха – не помня. Децата май най-много си падаха по дъвчащите бонбони. Те имаха един проблем – може би от жегите се размекваха, ставаха криви и грозни, а на всичкото отгоре опаковката така се впиваше в бонбона, че трудно се отлепваше. Най-голям зор обаче видях с едни виетнамски бонбони, които се появиха в София в края на 60-те години. Първата книжка се сваляше лесно, но след това се виждаше, че бонбонът е опакован и с тънък целофан. Мъчехме с часове да отлепим целофана – милиметър по милиметър, докато някой ни каза, че това е някаква желатинова ципа, която не се махала. Направихме проба, лапнахме по един бонбон с обвивката и стана чудо – всичко се стопи в устата. Най- обичах като дете големите карамели. Те бяха с двойна опаковка, с картинка отгоре. Като се отхапеше карамела наполовина и се виждаше, че вътре има крем. Бонбоните обикновено стояха в стъклени буркани, продаваха се на килограм, някъде и на бройка. Който купуваше на бройка, се минаваше. Един карамел не струваше повече от две стотинки и половина, но се продаваше поне двойно. През 80-те години се появиха кубински бонбони – шарени, с цитрусови аромати, и станаха много търсени. Някой ще каже, че съм забравил карамел-лактата. Тези бонбони обаче бяха в кутийки и ги търсехме не толкова заради вкуса, колкото заради цветните станиоли, с които бяха обвити. Сега се сетих, че имаше и „карамел му” – кое беше „лакта”, кое – „му”, не помня. Моля, дописвайте. Сега за бонбоните в пликчета. На първа място – „Детска радост”. Шарени топчета, децата наистина им се радваха, но мисля, че бяха доста безвкусни. Интересно и какви са били оцветителите, едно време обаче за тези неща не се говореше. Никой не можеше и да допусне, че държавата може да трови гражданите си. Най-силна беше боята на т.н. „теменужки”. Езикът направо ставаше лилав. Едва ли боята се е правила от естествени теменужки. Имаше и едни зелени меки ментови бонбони – не бяха лоши. Много търсени бяха „Снежанка”, вероятно още ги произвеждат. Това бяха фъстъци, с бяла захарна обвивка отгоре. Когато бяха пресни, съчетанието на фъстъчения вкус със сладкото създаваше приятно усещане, но когато фъстъкът беше гранясъл – беше отврат. От далечното детство си спомням и за едни навити захарни пръчки със специфичен вкус. Дали бяха вариант на прочутите „бергамонови бонбони”, не знам. Тези, последните, са наричани още „кесме” – т.е. рязани. Опитах от тях преди няколко години – дъщерите на последния пловдивски майстор бай Данаил бяха пуснали машината на баща си и бяха направили едно кило за подарък. Велик забравен вкус. Цветът на Пловдив е чакал на опашка за тях. А кой беше спрял машината – това вече е тема, пълна с политика. Миналия месец видях в Одрин камари кесме бонбони. Там изглежда никой не беше спирал машината никога. В края на 60-те години пуснаха и ядки с шоколадова обвивка. Бяха в малки кутийки и освен в София и то главно в ЦУМ, другаде не съм ги виждал. Май имаше и лешник – голямо щастие беше да улучиш момента, когато ги пускат. А да намериш бонбониера „Троен лешник” – това беше нещо като шестица от тотото. Другата много дефицитна бонбониера беше „Пияни вишни”. Можех да изям една кутия. Сега пияни вишни под път и над път, но вече не ми се ядат. През 80-те години попаднах в една от фабриките, които ги произвеждаха и попитах толкова е трудно да се отговори на голямото търсене. Отговориха ми, че пияните вишни се правят ръчно и това ги оскъпява. Значи просто е трябвало да им се вдигне цената. Само че кой смееше тогава да иска промяна на определената веднъж завинаги държавна цена. Не знам защо, но управляващите страшно се бояха от хорските приказки. Може би си представяха как хората започват да се възмущават: ”Видяхте ли какво е станало? Пияните вишни са ги вдигнали с 40 стотинки…”. Възмущават се и нищо чудно и да се вдигнат на бунт срещу властта. Джон Голзуърти, ако не се лъжа, беше казал следното: „Докато има евтини бонбони и мачове, революции няма да има!” Дали някои не беше чел английския класик и беше решил, че евтините бонбони са гаранция за социалния мир. Продължавам с бонбоните в кутия…

Из подготвяното продължение на "Заеписки по българския Преход" от Евгений Тодоров

Аз си спомням за бонбоните "Росица" - топчета, подобни на "Детска радост", но с малко по-правилна форма и бяха само зелени.

iha,4uden post! Sega razbrah ot kude idva izrazut "detska radost-6areni bonbonki"!blagodarq na avtora :)

Карамел-му бяха твърди, дъвчащи бонбони, по които си падах много. Сега не бих се осмелила да ги ям, заради пломбите ми де :))))

Tova za bobnbonite e chudesno prostete me che picha na latinitza i da predloza neshto.Kato izrasnal v buntovnicheskia Kichuk Pariz s roditeli koito niamaha vrazki i vazmoznosti za korekomski chudesa nie biahme redovni posetiteli na strelbishtata napishete neshto i za tozi fenomen rasnal sam prez 80-te i si spomniam chernobelite snimki na zapadnite rock i disko velichia davkite bonbonite s nepoznati za sotz magazinite vkus

аз обожавах бонбони "Черноморец" е още си ги обичам, но друго си беше тогава да се скрия някъде с цялата кутия и да си ги изям тайничко!но любимите ми бяха....е не си спомням името но имаха форма на ягода с розов крем вътре...шоколадови бонбони!

От шоколадовите бонбониери много харесвах,,Русалка",правеха ги в бургаската фабрика и много трудно беше снабдяването с тях,най-често чрез познати,работещи във фабриката.На вкус приличаха на сегашните ,,Фигаро.Ще допълня колекцията със спомени и с,,Фини млечни"-само превъзходен шоколад.Евтини бонбони от категорията полушоколадови бяха и ,,Белмекен"-бяло топче с кафяв пълнеж.Бонбони ,,Лакта" бяха кафяви и меки с прозрачна станиолова обвивка с форма на класически бонбон,а самото бонбонено кубче си имаше бяла или другоцветна правоъгълна обвивка.
Къде я измислихте тази тема,та писах толкова много,защото съм дългогодишна бонбонолюбителка.

Да попитам от детството има ли някъде да се продават бонбони Росица.....
Обожавах ги !!!