Онзи ден бях в Белград.
Официална екскурзоводка ни показа сградите, улучени от американските бомби.
Сърбите не ги ремонтираха - вероятно искат да ги запазят като паметник.
В същото време строяха най-големия действащ православен храм в света.
И т.н.
 Не ми се преразказват екскурзоводски лекции.
Помислих си, че ще достигна по-лесно до истината за живота в нашата западна съседка, ако разгледам графитите по стените.
Бях чел, че сърбите са майстори в това изкуство - особено по времето на бомбардировките.
Спомням си надписа, обиколил целия свят. След като бяха свалили не знам по какъв начин един невидим "Стелт", бяха написали:"Извинете, не знаехме, че е невидим".
Американците и НАТО обаче вече не са вече актуална тема.
Косово обаче присъства на много места. Надеждата е, че "сърцето на Сърбия ще бъде отново сръбско".

Някъде искат свобода за Шешел, другаде обявяват Тадич за предател и какво ли още не.

Обяснавали са ми, че голямата тайна на управлението на Милошевич е пренасянето на лексиката и стереотипите от антифашистката митология в съвремеността. Тоест, всички, които се дистанцират от официалната политика, са предатели. А тези, които се пишат преди всичко патриоти, са новите герои - продължители на делото на възпетите в толкова филми и книги титови партизани.
В най-кратък вид тази философия се съдържа в краткия надпис "антифашизъм = патриотизъм".


Патриотизмът плавно прелива в ненавист към педерастите.


Най-често срещаният надпис в Белград е протестът срещу някакъв гей парад. Не знам кога се е провел.

Вероятно е имало период и на шпиономания, защото призивът: "Ш-шшт, пази държавната тайна!" съдържа неприкрита ирония.


Белградчани очевидно са в много по-голяма степен социално ангажирани - едва ли у нас може да се открие надпис, призоваващ да се даде власт на работниците.


С приближаването на Белградския университет навлизаме в един дебат за платеното образование.




Малко над Университета на главната пешеходна улица открих надписа "Тук аз работя". Най-близко да мисълта е, че някоя белградска проститутка си е ангажирала място на кьошето.


Един от най-често срещаните графити призовава за справедливост за някой си Урош.
Позаинтересувах се кое е това момче, ползващо се с всенародна подкрепа. Разаказаха ми, че Урош е футболен фен, който е имал неблагоразумието да натика горяща факла в лицето на полицай. След което бил осъден по бързата процедура на доживотен затвор.


"Тук има и полиция, и съд, и държава" - завърши историята българският дипломат, който ми я разказа. Човекът всъщност правеше сравнение с българската държавност.


И след всички тези драми, следи от които открих по белградските зидови, завършвам с нещо по-оптимистично.
Някой си М.Л. с огромни букви ни съобщаваше, че обича своето "малко щастие".

Дай, боже, всекиму такова щастие...


Евгений Тодоров
пп Очаквайте през следващата седмица в програмата на ПОТВ още за живота в нашата западна съседка със Стефан Шивачев - директор на историческия музей, който снимаше с камера, а аз - с джиесем.

в Сърбия е било модно младежите да ходят с тениски
с надпис: "Моят е видим и не пада"