| |
Д О
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
МАКСИМ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТИЯ СИНОД
Ваше Светейшество,
С недоумение научих от средствата за масово осведомяване, че в края на своята работа на третата сесия Църковно-народният събор е взел решение, с което Съборът прави „бележка” на мен, преосвещения Константийски епископ Антоний и на останалите делегати от Пловдивска епархия, клирици и миряни.
Понеже, както казах, научих за това от телевизионния ефир и печата, не разбрах по какъв повод е взето решението за отправяне на „бележка”, тоест, от какво тя е предизвикана и кой е тъжителят. Това, което недвусмислено става ясно и за мен, и за обществеността обаче е, че на един български митрополит е наложено наказание от Църковно-народния събор.
Ваше Светейшество,
Напълно съм наясно, че понякога си позволявам изказвания, които по своята форма вероятно могат да създадат впечатление за недостатъчно смирение. Ще се съгласите, все пак, че независимо от тяхната форма, в съдържанието на моите изказвания и заеманите от мен позиции, винаги съм се старал да помогна според скромните си сили за намирането на такива решения на обсъжданите от нас въпроси, които да издигат авторитета на Църквата, да пазят канона и чистотата на вярата, да се слави Божието име. Независимо от всички наши дискусии с разменяне и на по-остри реплики, ние винаги, водени от Светия Дух, сме стигали до добри решения. Това се показа и на току-що приключилия Църковно-народен събор, чиито решения в крайна сметка се радват на добър прием от цялата ни общественост и помогнаха за постигането на споменатите три цели.
Като Ви уверявам, че винаги в своите изказвания и действия съм се ръководил от своята съвест за достойно изпълнение на архипастирския ми дълг, заявявам, че смирено приемам, ако това бъде намерено за уместно, да бъда порицан за свои неволни погрешки. Но, да бъда порицан по каноничния ред. А каноничният ред не допуска архиерей да бъде съден от низшестоящи, нито пък от миряни.
Не зная кой е предложил на вниманието на Събора тази санкция, но уверявам Ви, този човек го е сторил, за да дискредитира както Църковно-народния събор, така и Вас – предстоятеля на Българската православна църква. Ако е вярно, че Църковно-народният събор е бил провокиран да издаде присъда над митрополит, то това е удар не толкова срещу мен, колкото срещу устоите, върху които се крепи авторитетът на църковната йерархия. Ако веднъж е допуснато да се случи епископи, свещеници и миряни да съдят митрополит по смисъла на църковното право, то това ще се случи и втори път. Аз лично никога не бих допуснал миряни или низшестоящи чинове да произнасят църковна присъда срещу Вас или митрополит. Надявам се, допуснатата каноническа грешка Светият Синод в пълен състав ще поправи незабавно. За да установи и закрепи каноничните принципи и начала, върху които се крепи църковният, осветен от вековете и Апостолските предписания, ред. Противното би означавало да допуснем, дискредитирайки авторитета на български архиерей, да се нанесат морални щети върху цялата Църква.
Ваше Светейшество,
Позволявам си настоятелно да помоля на основание чл. 108, точка 12, във връзка с чл. 180, буква „а” от Устава на Българската Православна Църква Светият Синод да приеме това писмо като формално дело от страна на архиерей.
При разглеждането на делото моля да се вземе предвид следното:
- че във ведомството на Църковно-народния събор не влиза налагането на църковни наказания - (Църковно-народният събор не е съдебна инстанция);
- че на основание чл. 175 от Устава съдебната власт в Българската Православна Църква се упражнява от Светия Синод, епархийските съвети и манастирските събори;
- че, съгласно чл. 180, буква „а” от Устава, делата на архиереи се гледат като първа и последна инстанция само от Светия Синод в пълен състав;
- че, за да се наложи църковно наказание трябва да бъде изпълнена формална процедура, което предполага на първо място да има тъжител, тоест, лице от православното изповедание (чл. 193 от Устава), който писмено да направи искане пред Светия Синод за наказването ми;
- че тъжителят в тъжбата си трябва да посочи какво точно църковно провинение съм извършил (чл. 188 от Устава).
Моля, на основание чл. 128 от Устава, Светият Синод в законния срок при утвърждаване на решенията на Събора, да направи изявление, че решението за осъждане и наказание чрез „забележка” спрямо митрополит, взето от Църковно-народния събор, е в противоречие с ученията и преданията на православната църква и е в нарушение на Устава на БПЦ.
Ваше Светейшество,
Напълно съм съгласен, че в Българската православна църква трябва да има канонично съзнание и дисциплина. Добре е, че може би за първи път в патриаршеското си служение, Вие дръзвате да накажете митрополит, колкото и да ми е мъчно, че започвате наказанията си с мен.
Ако все пак се приеме, че съм извършил простъпка, то настоявам да бъда наказан за нея, но при спазване на каноничния и уставен ред, предвиден за митрополит.
Като се надявам да разберете, че дори и това мое искане има за цел не да демонстрира ненужна и осъдителна гордост, а да укрепи авторитета на йерархията на Църквата, включително и Вашия авторитет, и имайки пълна увереност във Вашата жива съвест, си позволих да напиша това писмо, което в рамките на уставния срок Вие заедно със Светия Синод да разгледате.
Препоръчвам e се на светите Ви Първосветителски молитви и оставаме на Ваше Светейшство в Христа брат,
Пловдивски митрополит Николай
|
.jpg)
