По молба на зрители започваме да публикуваме стихове за Пловдив,  текстове на песни за Пловдив или такива, които са предложени за химн.
Може точно в тези стихове някой да намери вдъхновение и така ще се роди бъдещият химн на Пловдив.
Освен това приканваме всеки, който чувства поне малко талант в себе си, да ни изпрати стихове или поне един куплет. 
Може би така заедно ще напишем заедно най-добрия текст.

Димчо Дебелянов

ПЛОВДИВ

 

Как бяха скръбни мойте детски дни!
О, колко много сълзи спотаени!
Тук първи път се моя взор стъмни
и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух гласа възглас: - Престани
да вярваш и да дириш - забранен е
на любовта плодът - и в зли страни
мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град -
едничък дом на мойта скръб бездомна -
аз бродя за утехата нерад -

и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна.
 

Това стихотворение не е било публикувано приживе. Излиза за първи път след смъртта на Дебелянов в първата му книга "Стихотворения", 1920 г.
 

 

---

Иван Вазов

Пловдив

 

Въз три хълма горделиво

    Пловдив се възноси

и полето послушливо

    свойта дан му носи.

 

И Марица бистро, леко

    гърди му прохлажда,

и Балканът отдалеко

    поздрав му проважда.

 

---

 

ГУСТО, МАЙНА, ФИЛИБЕТО

 

^{ПЕСЕН на ГЕОРГИ МИНЧЕВ}

Купонът в Пловдив, майна, вече не е на Тримона,

Купонът в Пловдив си смени района,

Сега е по площадите и в целия град,

…..гост, макар и чат пат.

Припев/2/

Густо, майна, Филибето,

Ето мястото, където,

Всяка вечер на гизмето

Кифли фраш,

Кифли фраш

Все пак да си спомним как преди години,

Когато днешните мадами бяха бамбини

А това майна Петьо нито за момент

Не беше и помислил, че ще стане президент.

Какви музиканти в Пловдив са родени,

Личо Стонса, Жоро Гърка – все отбор хиени,

Но Хъмфри се пропи, Милчо се спаси,

Само Оги като прани гащи още виси.

И за пловдивските кръчми също мога да разкажа,

Ето тази на Герджика там на два етажа,

В неделя се събираха и млади и стари,

Пиеха, пееха, набиваха бумбари.

Припев...

 

 

 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Добри Тонев

 

                          ХИМН ЗА ПЛОВДИВ

 

История е този град,

История –

Като тракиец горд до римски строй.

Безсмъртна талантлива територия

За дух и памет, за човек и бой.

Тук се сражават камъкът и времето,

Тече река със име на жена,

Звъни на Филип Македонски стремето,

Мълчи щурец в черковната стена.

 

Припев

На минало и днес калейдоскопът

Извайва в Пловдив своето лице.

Градът не е сърцето на Европа,

Ала е част от нейното сърце

 

Живея в Пловдив с болките, с победите,

Идващите…..самота..

Един прозорец гледа към съседите,

А другият отворен към света.

 

Градът а тишината и на страстите

От дух изваян, зидан на каре

И кръстопът на верите и расите,

Български от камък до небе…

 

Припев

 

               

 

Добри Тонев

 

                                         ГУСТО, МАЙНА, ФИЛИБЕТО

 

Густо, майна, Филибето,

Град реликва, град седянка,

Слънце грее над тепето,

 Пловдивчанинът на сянка…

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

 

 

Красимир Панайотов

 

Пловдив красив,

            И древен, и вечен,

Помни столетия,

           Помни събития…

Мъдър и жив,

           Все по-човечен,

Събира в сърцата си,

                   Съдби и различия….

 

 

Никола Живков/Иван Вазов

 

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица

люто ранена.

Припев : Марш, марш,

                  с генерала наш!

                  В бой да летим

                  враг да победим !

 

Български чеда,

цял свят ни гледа,

хай, към победа

славна да вървим!

Припев : Марш,.............

                  

Лъвът балкански

в бой великански

с орди душмански

води ни крилат.

Припев: Марш,.............

 

Млади и знойни,

в вихрите бойни

ний сме достойни

лаври да берем.

Припев: Марш!..........

 

Ний сме народа

за чест, свобода,

за мила рода

който знай да мре!

 

Припев:Марш!..........

 

………………………………………………………………………………

 

Хубен Хубенов

 

                                 ПЛОВДИВ

 

Градът снижава ръст край мойта тиха младост.

Пазарите надвикват пак на калдъръма крачките.

Пищят сергийни свирки в еркерна прохлада.

От фурните надзъртат агне и погача.

Минава на верев ухо и глас на Мильо.

Маришките тополи погледа ми спират.

Разхвърлени мъже си пият кротко виното

По плочести дворове, опнали простирите.

А стъпките ми следват девствена извивка –

Момичето-сърна в душата ми попива!...

И ето ме сега всред воя на тролеи,

Подгонили посоката на жадни жици.

Ръмжене на коли. И мъртъв цвят в алеите.

От поднебесните комини вик на птица.

Сивеят протетни липи и луди кестени.

И лугов сняг по гума и шаси скрипти.

Забравихме да крачим, с рейс било по-лесно:

По жавешки отпуснати и с мечешки пети.

А в мрака на нощта проплаква тъжен зов:

- О, Господи, къде изчезна моя Пловдив?!