Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2009 12:31 - ВРЕМЕТО, КОГАТО МУШМУЛИТЕ ЗРЕЕХА…Спомени за едно време
Автор: potv Категория: Новини   
Прочетен: 1145 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 28.02.2009 12:32


                          

Някъде в края на 70-те години бяхме командировани в Сливен, свършихме, каквото имахме да вършим, и вечерта слязохме в ресторанта.

Става дума за „Балкантурист” – ресторант номер 1 в града.

Започнахме на водка, после едни градски ни пратиха бутилка уиски, оркестърът засвири, някои по-оправни колеги започнаха да канят  рускини от групата, седнала на съдената маса.

Една от по-смелите рускини седна след поредния танц на нашата маса и на въпроса как се чувства в България, ни погледна с огромните си сини очи и въодушевено отговори:

-Ой, у вас как на Западе!

Тази история съм я чувал и от други нашенци, контактували с рускини, но в случая разказвам нещо, на което наистина съм бил свидетел.

Драмата на нашето поколение беше, че водехме западен начин на живот само от гледна точка на рускините.

А ни се искаше този живот да бъде истински – като на кино.

Ето, това е нещо, което днешното поколение никога няма да разбере.

Да не можеш да слушаш музиката, която ти харесва, да ги няма книгите, които искаш да прочетеш, да мечтаеш за храна, дрехи и техника, които си виждал само в Кореком.

Кореком – това бяха магазини, в които не приемаха левове, а само западна валута. И не всички можеха да влизат там.

Тези магазини обираха валутата, която по най-различни пътища влизаше в България – от работници в Либия, от западни туристи, от арабски и африкански студенти, от български проститутки. В същото време обаче Корекомите развращаваха хората – те бяха прозорци към онзи забранен свят, в който ни беше забранено да стъпваме.

Всички признаваха, че има наистина нещо, което ни обърква държавата, и това е т.н. „западен начин на живот”.

За повечето българи това си беше красив блян, но  за тези, които ни управляваха, този начин на живот беше „упадъчен”. Той беше свързан със загниването на капитализма.

Ние обаче гледахме на капитализма като на мушмула – колкото повече загнива, толкова по-сладка става.

Колкото и да ни подбираха филмите, колкото и критични да бяха те към упадъчния Запад, все пак сюжетите им се развиваха на един лъскав фон, който нямаше как да се изтрие. А пък когато героите влизаха в някакъв магазин да пазаруват, тогава направо припадахме от гледката.

Желязната завеса прекосяваше Европа, но ние намирахме пролуки в нея.

Слушахме западни радиостанции, плочите, дошли от Запад, обикаляха от къща в къща.

След появата на магнетофоните вече нищо не можеше да спре нахлуването на упадъчната музика.

Това, което за руснаците беше България, за нас бяха Югославия и Унгария.

И в двете страни пускаха трудно, но все пак беше възможно.

В нашата западна съседка имаше почти всичко, за което си мечтаехме – всякакви плочи и книги на модни автори. Западни списания и местни варианти на „Плейбой”. В кината – само американски филми.

До Унгария се ходеше по-лесно – обикновено спирахме в Будапеща за ден-два при транзитно пътуване, но проблемът беше, че не ни даваха унгарска валута. Тя даже стана по едно време конвертируема.

Българският турист имаше право да обмени само 27 лева и беше безкрайно трудно с няколкостотин форинта да си купиш всички западни стоки, които можеха да се намерят в маджарските магазини.

За двете програми на българската телевизия няма какво да говорим – там показването на западния начин на живот беше табу. Нещо повече – не можеха да се появят на екран българи, които „подражават” – става дума за по-дълги коси, по едно време бяха забранени брадите, обичките, шалварите /тук вече връзката е източна/. Работещите в „идеологически институти” дълги години не можеха да носят дънки.

Дългата суша обаче свършваше в нощта на Великден, когато като с магическа пръчка телевизионната програма се преобразяваше и екранът изглеждаше така, като че ли вече е паднала Берлинската стена.

С този номер – да ни пускат Рей Чарлз, примерно, в полунощ, се целеше да не ходим на църква.

Изглежда за комунистите религията беше по-страшна от дядо Рей.

Но дойде 10 ноември и „забраняващите” също се преобразиха за една нощ.

Политиката на няколкото български радиостанции беше „по малко, но редовно”.

В Радио Пловдив имаше каталози със забранена музика и с такава, която може да се излъчва. Но на час по лъжичка. Нормативът за седмица беше една песен на английски и 14 на френски, италиански и други западни езици.

Ровейки из каталозите попаднах на руската народна песен „Ей,ухнем”. Само че в изпълнение на английски хор. Някой беше сложил отгоре резолюция: „Руска песен, но се пее на английски. Да не се пуска!”

Английският език беше нещо, което улесняваше идеологическата диверсия, но нямаше как да се спре изучаването му. Управляващите трябваше да подготвят децата си за новото време, което рано или късно щеше да дойде.

В Пловдив си имахме един много голям прозорец със западно изложение – панаира.

От сутринта в деня на откриването огромни тълпи тръгваха към панаирното градче, за да погледнат към един друг свят – на лъскави коли, телевизори, дрехи…

Голям късмет беше, ако успееш да отнесеш някакъв спомен от този свят – рекламно списание с американски коли или пластмасово шишенце…Някои влизаха в офисите на западните изложители и директно си просеха нещо. Ако ще да е празна кутия от бира.

Това бяха моментите, в които светът, в който живеехме, колкото и да си го обичахме, изглеждаше невероятно жалък.

Живеехме с надеждата, че ако един ден имаме всичко това, което се вижда през западния прозорец, ще  бъдем истински щастливи.

Оказа се обаче, че няма щастие в живота…

От блога zaprehoda.blog.bg



Тагове:   спомени,   МУШМУЛИТЕ,


Гласувай:
0



1. анонимен - Такава е съдбата на държава и народ ...
28.02.2009 14:08
Такава е съдбата на държава и народ на източния край на Европа - по-скоро до Ориента отколкото до Виена, който по нещастни стечения на обстоятелствата пропусна най-активните и динамични години в развитие на западноевропейските общества през втората половина на 20-тия век.. И замаяни изведнаж попаднахме в един лелеян през онези години свят, от който за съжаление, като изпуснати деца взехми и взимаме каточе ли само най-лошото. Защо се получи така - дали защото народопсихологията беше така олработена, че да чакаме винаги " свише" ръководни указания как да работим или живеем, или и днес всичко в живота ни се ръководи от тайните сили на миналото и от бързо приспособили се към новите условия тарикатите от миналото и техните наследници ? Не вярвам, че сме генно увредена нация, по-скоро сме нация, в която много бавно се събужда истинското гражданско съзнание. Дано го изградим преди напълно да загубим идентичността си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: potv
Категория: Новини
Прочетен: 3552025
Постинги: 2823
Коментари: 1206
Гласове: 1821
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031