От ранни зори камбанен звън и патриотични речи огласят България в днешния Ден на Съединението.

Само на гробовете на тези, които обединиха България, беше тихо. И пусто.

До довечера паметникът на Съединението на Четвъртък пазара ще бъде  затрупан с венци, поръчани от държавни и партийни чиновници. И платени с фактури.

Първите държавни мъже ще повторят за кой ли път глупостта, че можем да бъдем силни, само когато сме сплотени.

Сплотени зад правителството, разбира се.

Празничната дандания не достигна единствено до гробовете на истинските герои на Съединението.

Ето, това е гробът на Капитан Райчо, човекът, чиято кръв е изтичала, докато пловдивчани са празнували победата.

Никой не се сети днес за гроба му.

За да отсрамим пловдивчани, сложихме две цветенца на забравения гроб.

Пусто беше и на гроба на бай Иван Арабаджията – човека, от който се е възхищавал самият Левски.

Царацовският революционер даже беше останал без гроб, та преди 30 години писателят Коста Странджев беше намерил бригада ентусиасти, които поставиха тази плоча. За да се сещат поколенията. Уви, не се сетиха и днес.

Пустият гроб вече е зает от незнайни пловдивчани – мир на праха им.

А колко по-различен би бил днешният Пловдив, ако можеше един такъв човек като бай Иван да стане от гроба и да въздаде справедливост.

Не знаем какво точно би направил, но със сигурност не би целунал ръка на днешните официални лица.

И не би отишъл на празничния коктейл тази вечер…