“Добрите хора не са се свършили и те май са повече от лошите”. Думите са на Стоянка Атанасова. В репортаж, в който ви разказахме за талисмана на Пловдивския университет - кучето Сара – жената помоли за помощ. Една от котките на университета се нуждаеше от кастриране. Наша зрителка, пожелала анонимност, се свърза с нас и пое разходите по операцията. Някога черната котка е била домашна, в последствие обаче е изхвърлена на улицата. Лошите условия и постоянните раждания я изтощават, въпреки че хората я хранят добре. Дори купуват и гранули. Гальовна и грижовна майка е, но на улицата не всичко зависи само от това. Котенцата са се научили да спят върху гумите на колите. Когато сутрин шофьорите тръгват нанякъде, няма как да ги видят. Две котенца са загинали по този начин. С вълнение, сълзи и надежда Леля Таня ни даде котката и потеглихме. Сара също изпрати своята приятелка. Писаната понесе добре пътуването и изобщо не се притесни от цялото суетене около нея. Всичко мина успешно. След операцията е необходимо някой да гледа животинчето докато то се възстанови. Това става в рамките на 5 до 7 дена и после се пуска на свобода. Намери се човек и за това. В университета ни очакваха с нетърпение и ни посрещнаха все едно ни е нямало цяла вечност. Там има още две женски котки, които трябва да се кастрират. Служителите обещаха да направят всичко възможно да намерят нужните средства.